Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Специални проекти и ъпгрейди - AE86. Фотогалерии за фенове, тунинговани модели, рали шампионати, формула

Модератори: zi_zi_top, Uncle Dido, Akima, slowtraveler, TATI, мехаННика, Georgimitrovich

Потребителски аватар
Mystique
Мнения: 4
Регистриран: 22 юли 2015 10:42
Репутация: 4

Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот Mystique » 28 авг 2015 15:55

Здравейте на всички :)
От известно време ми се иска да се похваля с новата ми придобивка и ето че най-накрая намерих време.
Историята по придобиването й е почти толкова невероятна, колкото и самата придобивка, затова в следващите редове ще се фокусирам върху нея. Надявам се да не ви изгубя интереса с дългите си писания.
Да се върнем назад към средата на Юни, когато заедно с екип от 16 човека бачках по музикални фестивали из Европа. Тъкмо бяхме приключили с първия и най-голям фестивал в Англия (Download Festival)и след чудесна вечер прекаран в Лондон, тръгнахме към Германия за следващия фестивал (Hurricane Festival).Стигнахме Dover, където видяхме на таблото,че влака с който трябваше да прекосим Ла'манша има 3 часа и половина закъснение. Спирам аз на паркинга и гледам едно Ферари паркирано отстрани. Като зарибен автомобилен фен веднага отидох да го разгледам. Две коли по-надолу бяха спряли двама пичове с нашарена Тойота Мр2, точно от любимите ми, SW20. Тамън загледах ферарито и единия от двамата пичове идва към мен и ме пита - "Твоя ли е колата?" и сочи ферарито. Викам му "are you kidding me, of course no. But I like your car, it's one of my favourite models". В тоя момент другия пичага чува реакцията ми, пали тойотата и отваря капака. Чу се разтърсващ рев на дебели гърнета, които веднага ме привлякоха за оглед отблизо. Разлафихме се с пичовете, споделих им че съм яко зарибен автомобилен ентусиаст, че на моя Пежак само шасито му е останало оригинално, и че щях да си купя такава кола стига да не беше двуместна. Пичовете явно се изкефиха, тъй като веднага след това единия ми разправя - "Ние сега ще участваме в това "Crumball rally The Italian Job 2015" (и сочи лепенката на задното стъкло). Ралито приключва след 4 дни в Монте Карло. Ако си там след 4-ри дни тази кола е твоя, ние имаме самолетни билети обратно за англия на следващия ден и плана ни е да изхвърлим колата на гробищата. А колата е хубава и заслужава да живее, не е за гробищата." В този момент бях буквално шокиран, едва осъзнавах какво ми се случва. "What ?! Really?" - попитах втрещен. "Yes, sure. We would love this car to live longer in the hands of someone who will take care of it". В този момент видях, че е реално възможно да притежавам тази така мечтана кола и им казах: "Сега съм на работа, тръгнал съм към северна германия, а след 4 дни се очертава да съм в швеция. Няма как да съм след 4 дни в Монте карло, но пък има приятел във франция, който евентуално може да дойде да прибере колата." . "Super" отговориха те и извадиха някви листове хартий отвътре. " Това ни е адреса на хотела, в който ще отседнем, това е телефона ми. Нека поддържаме връзка ". " Чудесно, Благодаря много. Ще ви се обадя веднага щом имам някаква информация от моя човек". Пожелахме си лек път, обещаха да пазят колата и потеглиха към Франция.
Звъннах на моя човек, разказах му каква е ситуацията, но той беше на работа в Лион (600км от монте карло) и каза че няма как да е там навреме, а и отиване с една кола и връщане с 2 коли (гориво за 1800км сумарно) плюс магистрални такси щеше да излезе бая солено. Почнах да търся и други варианти. Разпитвах приятели дали някой не познава някой в Ница (където беше хотела на пичовете), но без успех. Чух се и с единия от англичаните , казах му че моя човек няма как да дойде и че засега не знам кой ще я приеме и той ми отговори: " No worries man, We will make it happend. This car will be yours. I don't know how, but it will be yours. Believe me ! " След като чух това, видях как мечтата ми е на път да се сбъдне и наистина повярвах, че ще се случи. В този момент дясната ръка на шефа ми и мой много добър приятел написа един статус във ФБ( все едно от мое име) че търси някой в Ница и на следващия ден, пиейки бира в парка с някъв негов френд се заговорили за това и му споменал, че приятелката му имала приятелка, която живее в Ница от няколко години. Свързаха ме с въпросната мацка, която аз въобще не познавах. В началото (също като мен) беше леко шокирана от това какво се случва, но все пак изяви желание да ми съдейства. Свързах я с пичовете, разбраха се и деня в който трябваше да приеме колата наближаваше. Вече беше ясно, че колата трябва да ме изчака някъде около 2 седмици докато дойда да си я прибера и решихме, че най-добрия вариант е да оставим колата на платен паркинг, който щеше да излезе около 120 евро. Тръгвам да буквам паркинга и се оказва, че паркинга е пълен до края на месеца. През това време аз пътувам от Германия към Швеция за последния фестивал. Звъннах на мацката, казах и ква е ситуацията и че трябва да намерим друг вариант и тя каза " ще измислим нещо споко".
Следващия ден беше решаващ. Това беше деня в който ралито приключваше и беше кулминацията на историята до тук. Аз съм вече в Швеция и без да знам къде ще остане колата в един приятен момент в ранния неделен следобед на 21-ви юни получавам SMS, който гласи " The car has been dropped off safe and sound my friend. I wish you luck, keep us up to date how it goes. Cheers ". Трудно мога да опиша с думи как се почувствах в този момент. Усещах едновременно екстаз и удовлетворение, примесени с леко неспокойствие, поради факта че вместо да се прибера с организирания транспорт, заедно с другите от екипа, трябва да отида до другия край на европа (незнайно как), където да взема кола, която съм видял на живо само за 10-на минути( и знам че е издевателствано над нея) и да се прибера с нея целия път от южна Франция до България сам самичък. Междувременно звъннах на мой добър приятел застраховател в БГ, разказах му за случката и той супер изкефен ми съдейства, като ми изпрати експресно Гражданска на адреса на мацката от Ница.
След няколко дни фестивала в швеция приключи, върнахме се в складовата база недалеч от Дюселдорф. Вечерта седнах на един комп да ровя за информация как мога да стигна до Ница. Като истински хипар, пътешественик основната ми идея беше да се добера до там на стоп. Да обаче да се добера до франция от там където бях се оказа не особено лесно, поради особено гъстата пътна мрежа в германия и факта, че няма един път към франция от там където, бях аз, което автоматично означава че и няма стабилен поток от хора в моята посока и да стопирам на това място с тази дестинация беше меко казано немислимо, особено като знам че попринцип Германия не е най-добрата страна за стопиране. Почнах да проучвам варианти как да стигна Люксембург, където вече имаше основна магистрала на Юг през цяла Франция, където (най-малкото понеже е франция) имах много по-голям шанс за успех. Целта ми беше да мина тези около 1500км за 2-3 дни, което беше възможно на теория, но на практика зависи предимно от късмета ми. Ровейки за някакъв вид транспорт до Люксембург попаднах на сайт, в който можеш да сложиш начална и крайна дестинация и дата и ти изкарва всички варианти за автобус, влак и самолет и си викам я да видя кво ще излезе ако сложа Дюселдорф - Ница за след 3 дни. И какво да видя, low cost, last minute самолетен билет Дюселдорф - Ница за след 3 дни за 100 евро. Не му мислих много и още на следващата сутрин си букнах билет и си спестих едни приключение през цяла франция. Мойте хора се прибраха на групички към БГ, а аз останах сам с лонгборда ми още 3 дни в мега горещия Дюселдорф да си чакам самолета. Междувременно разбрах от баща ми че има ефтини полети от софия до милано, и веднага пуснах мухата на приятелката ми да си букне един полет до Милано, да я взема от там и да се приберем заедно с Тойотата до България.
Дочаках си самолета, дойде , взе ме, прекара ме над алпите в едно прекрасно безоблачно утро, и в ранния съботен следобед кацнах в Ница. Мацката ме посрещна, видяхме се за 5 минути преди да отиде на работа, а приятеля й ме закара до мястото където бяха оставили колата. Най-накрая имах възможността да седна в нея, да я усетя, пипна и помириша. Развълнуван я запалих, а плътния басов тътен носещ се от дебелите хромирани гърнета буквално разтресе душицата ми. Направих й едно кръгче в двора където беше оставена и я паркирах на сянка под едно дърво да си чака гражданската. Тъй като във Франция събота и неделя нищо не работи освен ако не е за туристи, трябваше да изюакам до понеделник да ми пристигне застраховката.
Возейки се с лонгборда по лачената крайбрежна алея в Ница привечер се разминах с един пичага със сламена шапка и скъсана тениска, натоварил една раница на багажника на един планински байк, очевидно тръгнал надалеч. Разлафихме се, оказа се от Австриец от Инсбрук, тръгнал нагоре по река Ин, чак до извора й в Швейцария. Там попаднал на някъв фестивал, останал 1 седмица и след това решил да поеме към Испания, на ход. Повозихме се напред назад из Ница и си намерихме приятно местенце да пренощуваме. На следващия ден той реши да си направи 1 ден почивка и остана с мен в Ница. В ранния следобед се качихме в парка на замъка над стария град, където се захласнахме по някви капоейра мастъри. след 2-3 часа слизамое обратно на алеята където си беше оставил колелото, и разочарован вижда, че колелото му го няма, единствената следа от него беше отрязания катинар на земята. Известно време му беше кофти, но бързо прие случващото се и започна да гледа напред с позитивизъм. Чудеше се дали да продължи към испания на стоп или да се прибира обратно към Австрия и да се спаси на спокойствие някъде в Алпийските гори. Казах му, че ако реши да се прибира мога да го метна до Милано, от където лесно може да се прибере с влак. Така и стана. Пичагата реши да ми прави компания до Милано. На следващия ден се събудих от смс от мацката, в който ми съобщи, че застраховката ми е пристигнала и че ще мога да си взема колата около обяд. Закуска тва-онова, и стана време най-накрая да си взема колата. Лепнах й блажено зелената лепенка на джама и раздадох шумно газ из Ница. Взех пичагата от центъра и поехме лека полека по пътя към Милано. Плана беше да се движим стриктно по националките, за да не плащам магистрални такси, което в нашия случай означаваше приятно возене в прекрасен слънчев следобед по панорамния път на френско-италиянската ривиера. Минахме през Монте-карло, Любимата ми от преди 3 години Вентимиля, Сан Ремо, Таджа, и т.н. по целия път покрай морето до Генуа. Там пренощувахме на тротоара на некъв гъзарски квартал, а на следващия ден приятелката ми пристигаше на летището в бергамо. За да си гарантирам, че ще стигна навреме реших да прекося планината по магистралата и веднага след като се изравни се върнах на националките. Удоволствието ми струваше 6.7 евро от което бях много доволен. След малко лутане и 5 евро за карта на милано стигнахме до централната ж.п. гара където оставих моя нов приятел да продължи към Инсбрук. След известно лутане в дупката между картата на милано и картата на Италия, с които разполагах, в крайна сметка се качих на магистралата и с доста шум за 10-на минути стигнах летището в Бергамо, където приятелката ми вече ме чакаше.
Взех я и се качихме на хълма на стария град над Бергамо, където се открива прекрасна гледка над града и равнината. Полежахме си, полюбувахме се и поехме към планината. Бях решил че искам да отидем до Езерото Гарда( Lago di Garda) и видяхме че има път от бергамо покрай Lago d'Iseo през планината до lago di garda. Беше голямо удоволствие за мен да карам тази прекрасна кола по прекрасните италиански алпийски пътища. Стигнахме езерото късно вечерта и след известно обикаляне в крайна сметка останахме да пренощуваме под едно лозе в покрайнините на Торболе, от северната страна на езерото. На следващия ден разгледахме района и продължихме през Тренто, покрай Доломитите, посока Словения. Отново прекрасни алпийски завой, същинска наслада за шофьора на МР2. привечер минахме през интересното градче Палманова, изградено във формата на симетрична деветолъчна звезда и продължихме към Словения. Късно вечерта пристигнахме в Нова Горица, Словения където решихме да пренощуваме. Задаваше се буря и не беше разумно да спим навън, затова паркирах под заслона на една затворена бензиностанция и докато се наместим в не чак толкова удобната за спане MR2-ка започна да вали из ведро. На сутринта се събудихме от човека, който дойде да отвори бензиностанцията. Разсънихме се, сипах 100 октана до горе на вече ефтиния словенски бензин и продължихме нагоре по река Соча към следващата ни спирка, Толмин. Малко разходка, малко плажче на реката и следобед посетихме Толминска корита. Уникално красив каньон, недалеч от който е местната забележителност Медведова глава(меча глава) която представлява един камък във формата на сърце заклещен между стените над реката. Определено си заслужава да се посети. Последва приятна вечеря в традиционен ресторант, след което разходка в района и решихме да пренощуваме в една от тентите за предстоящия фестивал в Толмин. На следващия ден продължихме към Кобарид, недалеч от който се намира невероятния водопад Козяк и Наполеоновия мост над река Соча. След него продължихме към водопада Бока, който е най-големия водопад в Словения, интересното при който е че водата извира само 20-тина метра преди да падне от повече от 100м височина. След него продължихме към Бовец, каяк столицата на Словения, където само разгледахме набързо през прозореца и продължихме нагоре по реката. Следващата ни спирка беше Велика Корита. Емблематичния за река Соча каньон, който е същинска мечта за всеки каякар, с неговите тесни стени, надвесени тавани и тюркоазено синьо-зелена кристално чиста вода. След това захождайки към прохода Вршич,най-високия проход в Словения решихме да се отклоним до извора на река Соча, но като стигнахме мястото собственикът на хижата от която тръгва пътеката ядосано ми се скара,че вдигам много шум, при положение че едва галех педала на малко над 1500 оборота. Все пак ни беше неудобно да се мотаем там, а и вече започваше леко да се стъмва, затова решихме да продължим по пътя към Любляна. Преди нея обаче реших да се отбием да видим може би най-известната туристическа дестинация на Словения, езерото Блед. направихме една обиколка на езерото и спряхме за вечеря на приятно усамотено местенце на брега на езерото. Масата разбира се беше задния капак и спойлера на MR2-ката. След като хапнахме и се насладихме на обстановката, продължихме към Любляна, където след кратка разходка из по-интересните места в центъра решихме да преспим някъде по път към Бългачрия. В крайна сметка си намерихме приятно местнеце точно преди да се качим на магистралата, на изхода от Любляна. На следващия ден рано рано тръгнахме към България. Много шум по магистралата, граница с Хърватска, след това пак много шум по магистралата към Сърбия. На границата имаше яко задръстване, но след малко нагло набутване в аварийната лента, в крайна сметка бързо минахме най-отпред и по живо по задраво стъпихме на сръбска земя. От там отново много шум по магистралата, подминахме Белград по околовръстното и тъкмо се качихме пак на магистралата и отново задръстване. Този път без да му се вижда края и без да се движим особено много. Жегата продължаваше да пари най-страшно и след като минахме пряко сили 1км за около 30-40мин видях насреща изход към Пожаревац. Тъй като бяхме тръгнали към Лом за 80-тия рожден ден на баба ми, реших да се изнеса от този магистрален кошмар, в който се бях вкарал и да си карам като пич по селските сръбски пътища в посока ГКПП Брегово. Беше доста красиво и пътят беше учудващо приятен с малки изключения. След доста завои прехвърлихме Стара планина , малко след нея дойде и границата. След близо 2 месеца най-накрая стъпих отново на родна земя и то на място, на което не съм бил никога до сега. За митничарите бях много странен случай, Българин с английска спортна кола,с българска застраховка, докарана от Франция, с гадже Латвийка вътре. Със сигурност не бяха попадали на нещо подобно скоро, затова съвсем разбираемо последва обстоен преглед и проверка в базите данни на всички документи. След 30-40 мин ровене в компютри в крайна сметка ме пуснаха на Българска територия. още 50-60 км завои и ето че пристигнахме в Лом броени минути преди рождения ден на баба ми да мине. Макар и малко закъснели все пак го хванахме. По празнувахме малко и се прибрахме, най-накрая вкъщи със семейството, а MR2-ката паркирана под домашната сряха. Пълна идилия :) На следващия ден тръгнахме към софия , като по едно време с брат ми си разменихме колите, защото му беше много мерак да усети MR2-ката на завои. Накрая като пристигнахме в София при размяната, с усмивка до ушите каза " Заклевам се, ще си купя кола с десен волан. Супер удобно е".
И така след около 2400 км от Ница до София най-накрая се прибрах. Зареден с тонове позитивни емоций, събрани от къде ли не из Европа.
След това някъде 10-на дни си покарах Тойотата из софия, като всяко качване ми пълнеше душата на макс, до момента в който не изтече МОТ-а и трябваше да прибера колата в гаража. Последва моренце за 10-на дни и като се върнах се захванах да си почистя мястото където възнамерявам да я държа и да подготвя колата за зимен сън.

Ето малко снимки от преди да знам за съществуването на тази кола, както и от приключението от Ница до София с Toyota Mr2 SW20.

Така е изглеждала колата преди да я нашарят..
Изображение

След което с малко боя и малко повече фолио са я превърнали в това:
ИзображениеИзображение

А ето ги и главните виновници за тази тема:
Изображение

А това е снимка от момента, в който видях колата за втори път, този път в Ница.
Изображение

Няколко дни след това, вече на път..
Изображение

Тук на снимката е и моя спътник, Йозеф от Инсбрук.
Изображение

Поредната красива гледка от Лазурния бряг
Изображение

И мястото където пренощувахме след това
Изображение

Тук сме вече в Бергамо. Децата се снимат с тойотата..
Изображение

И аз да не остана по-назад..
Изображение

Малко храна за звяра.. Нейде из итаианските алпи
Изображение

Тази серия от снимки е от лозето, под което преспахме, в покранините на Лаго ди Гарда..
ИзображениеИзображениеИзображение

А тук сме тамън след плажче в Словения..
Изображение

На паркинга на Толминска корита..
Изображение

Малко ремонтни дейности след близка среща с маскиран дънер в полянка..
Изображение

А тук сме буквално върху Велика корита..
Изображение
Изображение

Мястото, където пренощувахме на изхода от Любляна..
Изображение

Пълен резервоар и много шум по магистралата към България
Изображение
Изображение

и последната снимка е вече от "гаража" паркирана до другата ми любима, точно преди да замина за морето..
Изображение

Вече започнах с процедурата по зазимяването на колата(тъй като ще заминавам скоро), както и с ъпгрейдите по нея, но за тях ще пиша в следващите ми постове.
Благодаря за вниманието и отделеното време..
Следва продължение :)

Потребителски аватар
Akima
Мнения: 5592
Регистриран: 09 юни 2009 17:28
Репутация: 349
Местоположение: Варна

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот Akima » 28 авг 2015 16:31

worthy.gif worthy.gif worthy.gif worthy.gif worthy.gif worthy.gif worthy.gif worthy.gif worthy.gif


Добре дошъл... :cheers:

Останалите да си водят бележки до какво води доброто възпитание и правилната употреба на "Моля" и "Благодаря"...

П.С.Запазвам си този пост за редакция по-късно.
Тържеството на разума се състои в това да живееш в мир с тези,които нямат разум.
Изображение
Непрочетените книги умеят да си отмъщават.
Особено добре това се отдава на "Наказателен кодекс" и "Ръководство за употреба на верижен трион".

Потребителски аватар
skydiver
Мнения: 266
Регистриран: 05 май 2015 23:55
Репутация: 28
Местоположение: София

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот skydiver » 29 авг 2015 08:05

Добре дошъл, не бях чел такова представяне досега!
Респект!
MR2 е изключителна кола.
Необходимите грижи за нея ще гарантират бъдещи широки усмивки след всяка употреба.
Toyota RAV4.2 1AZ-FE SOL edition
Nissan Primera GT х3

Потребителски аватар
Japanese_fever
Мнения: 9376
Регистриран: 02 мар 2005 05:48
Репутация: -1
Местоположение: Touge, Japan

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот Japanese_fever » 04 сеп 2015 21:27

Поздравления за придобивката Mistique!

За историята просто нямам думи - невероятни приключения. Не бях чел нещо толква интересно последните години и то реална история. Когато стигнах до тези редове не можах да се сдържа и очите ми се напъллниха със сълзи:

Най-накрая имах възможността да седна в нея, да я усетя, пипна и помириша. Развълнуван я запалих, а плътния басов тътен носещ се от дебелите хромирани гърнета буквално разтресе душицата ми.


Много ми се искаше и тук да може да се спи така свободно по тротоари, лозя и горички, но не е възможно. rolleyes.gif
Имаш талант за писане на разкази. Може да си ги записваш и да ги издадеш по-нататък или да ги свържеш в книга.


p.s.
На мен също ми предстои подобно пътешествие след 3 седмици - 1060 km за един ден (530 отиване и 530 km връщaтане). Разстоянието ще се взима със '98 Сивик (6-та ген.). Не съм пътувал толкова много сам до сега (ще се кара само по магистрала с едно спиране, макс. две). Иначе миналото лято минахме 1000 km за една нощ, но се редувахме 2-ма човека зад волана - каране само по магистрала.
1989 Toyota Camry DX, 2.0L (3S-FE), automatic -> отдавна за скрап
1998 Honda Civic LX, 1.6L (D16Y7), 5 speed -> работна
България ще се оправи тогава, когато всички, които са свалили катализаторите си, ги сложат обратно!

Потребителски аватар
LordDigital
СупраДжия
Мнения: 3190
Регистриран: 18 окт 2004 17:04
Репутация: 24
Местоположение: Chicag0-Land

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот LordDigital » 06 сеп 2015 04:53

Тва си е написано като за книга:) Браво и добре дошъл!
Изображение

Потребителски аватар
andrian999999
Мнения: 1509
Регистриран: 19 мар 2009 11:51
Репутация: 2
Местоположение: София

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот andrian999999 » 07 сеп 2015 00:28

:thumbsup:
професионален мапер

Потребителски аватар
Mystique
Мнения: 4
Регистриран: 22 юли 2015 10:42
Репутация: 4

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот Mystique » 13 сеп 2015 13:29

Здравейте отново. Вече от 1 седмица съм в Сарагоса,Испания и най-накрая намерих малко време да напиша някой друг ред за колата и какво се случи с нея.
Както вече споменах, колата претърпя стабилна процедура по зазимяване. Oтворих чичо гугъл и го попитах " how to keep a car in long term". Той благоволи да ми покаже доста информация по въпроса от различни източници и обобщавайки това, което намерих си направих един списък с неща, които трябва да направя за да спи колата спокоен зимен(есенен) сън. Основното, което пишеше във всички източници беше, че трябва да се измие перфектно и да се сменят всички видове течности в колата. Аз смених маслото с 5w40 Total Quarz 9000 с филтър Purflux, смених антифриза с почти конценрат и сипах зимна течност за чистачки. Спирачна и хидравлична течност реших да не сменям тъй като е доста сложно, а пък и на вид изглеждат доста чисти. Свалих лепенките, които ми се струваха излишни и оставих само тези от ралито. Междувременно разчиствайки двора, трябваше да хвърлим на вторични една от колите в двора и сваляйки разни части от нея видях че ябълките на амортисьорчетата на задния капак са на резба. Свалих ги, изкарах най-късото амортисьорче, с което разполагах и мотивиран от една статия в mr2oc.co.uk, след малко заигравка с разни планки в крайна сметка си направих задния капак да се отваря с амортисьорче. Смених си датчика за задна скорост, че беше сдал багажа. Мислех и други ъпгрейди да правя, но така и не ми остана време.
Измих колата обстойно, отвън, отвътре, отдолу,отвсякъде до където успях да стигна с водоструйката. Обработих всички заченки на ръжда и ги запечатих да не растат. Изчистих пръските от златна боя по жълтата, които бяха почти по цялата кола. Полиране,пастиране, намазване на всички гумени уплътнители със силикон да не залепват вратите и стъклата. Сваляне на чистачките за да не изгарят и да не залепнат за стъклото. Сериозна прахосмукачка отвътре и третиране на всички кожи и пластмаси с подходящите за целта козметики. Сложих ароматизатор за по-приятен аромат на колата като я видя отново.
Покрих двигателя с един найлон да не влиза прахоляк. Натъпках гърнетата с парцали да не влизат животинки вътре. Вдигнах колата на стойки, напомпах гумите и ги завих в калъфи. Колата покрих с разни шалтета, а най-накрая отгоре я покрих с подобаващо покривало.
И така милата ми колица остана да спи зимен сън и ме чака да се прибера, когато ще последва регистрация, зимни гуми, смяна на ремъци ролки, съединител, накрайници, шарнири. Идеята ми е да си я стегна и регистрирам и да седи покрита в гаража и когато реша да си я изкарвам да се возя. Ето още малко снимки от колата на родна земя и от процедурата по зазимяване..

Тук отново правя включване към приключението от Ница до София. Мястото е Лом, под лозето на баба ми и дядо ми.
Изображение
Изображение
А тук сме с брат ми на река Лом..
Изображение
Изображение


Тук вече започва процедурата по зазимяване..
Изображение
Една фотосесия след баня преди да бъде завита за зимен сън..
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Това е много важен елемент от интериора на Тойотата. Сувенир, правен от Йозеф, сутринта преди да заминем за милано. Very NICE :)
Изображение
Изображение
Изображение
И тук милата вече е вдигната и покрита подобаващо, чакаща да се прибера да я поглезя..
Изображение
И така колата ме чака да се прибера, да я регистрирам, да я стегна, поглезя и да знам, че във всеки един момент мога да да сваля покривалото, да я изкарам и да и се кефя на макс...

Поздрави от Сарагоса :thumbsup:

ivo_
Мнения: 19
Регистриран: 19 фев 2011 17:12
Репутация: 0

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот ivo_ » 28 сеп 2015 22:02

Станахме двама с Пежо и Тойота.Поздрави.

Потребителски аватар
smb
Мнения: 108
Регистриран: 13 апр 2012 06:49
Репутация: 51
Местоположение: Chicago

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот smb » 15 окт 2015 17:15

Поздравления! Супер история :thumbsup:

Dante
Мнения: 20
Регистриран: 30 сеп 2008 09:20
Репутация: 0
Местоположение: София

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот Dante » 13 яну 2016 23:49

Страхотна история! Добре дошъл и да ти е честита! Хубаво е да ставаме повече хора с такива коли в БГ и най-важното да я караш с удоволствие. Поздрави!
Turquoise Pearl 93' JDM SW20 3S-GTE
Red 90' SW20 3S-GE

Потребителски аватар
Mystique
Мнения: 4
Регистриран: 22 юли 2015 10:42
Репутация: 4

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот Mystique » 23 фев 2016 22:42

Здравейте отново !
Отдавна не съм писал тук, а не е като да няма развитие около колата. След всичките ми обиколки напред-назад из европа около коледа-нова година и след това, най-накрая се застоявам малко повече у дома поне за зимата. И за да съм мобилен и да се нарадвам на зимата разбира се беше време да вкарам тойотата в действие. Купих доста добри нови гуми Toyo snowprox s953 195/55/15 отпред и 205/55/15 отзад, оправих счупения халоген. Смених и ръждясалите и запекли болтове и гайки на корите под предницата, като при повечето играха флекса и бормашината.Междувременно си поръчах на един майстор да ми направи заглушители за гърнетата,за да не сваля прозорците на тунела в кат.С тях звука определено се понася, особено на празен ход.С това бях общо взето готов най-накрая да мина през КАТ. Една щастлива сутрин на 28 януари се наредих на опашката.
Изображение
Изчаках си реда, минах преглед на номера и спирачки, накараха ме да си махна лепенките от стъклата и след това ми викат спри там пред вратата и светни фаровете. Понеже е англичанка фаровете светят наляво \|\| към насрещното платно вместо надясно към тротоар/банкет |/|/ като нормалние коли с ляв волан . Незнам как така стана че бях пропуснал необходимостта от спрявяне с този проблем преди да отида в КАТ, заради което ме върнаха. Аз обаче набързо си намерих стикери за фаровете от продавалник и след час и нещо бях отново на опашката. Изчаках си реда и дойде момента на истината. Гледа стикерите и вика " я сега светни към вратата" . Нямаше почти никаква разлика,но след малко ослушване катаджията вика " абе виждам те че си добро момче и те пускам, че ако те върна още веднъж лошо ше ти стане. И си оправи фаровете ! " И така в късния следобед вече си имах табели :)
ИзображениеИзображение
Покарах няколко дни в София, качих се два пъти на Витоша и колата се поразтропа повечко. Не я изтърпях много докато не реших да я вкарам в бокса да я стегна.
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Последва едно стабилно ровене и търсене на части, доставчици, различни варианти, стараейки се да успея да постигна оптимално съотношение цена/качество, в предвид факта че като цяло смяна на всички шарнири, биелетки,амортисьори,пълен ремонт на рейка, дискове накладки, обслужване на апарати не е особено ефтина процедура като цяло. Дисковете дадох на стругар да им пусне по една стружка, тъй като бяха криви и тресеше доволно, но пък нямаха почти никакъв ръб и реших за сега да мина ефтино(по 10лв на диск). В последствие ако/като пак се изкривят просто ще купя нови, най-вероятно от англия, тъй като дисковете за тая кола (275мм отпред/281ммотзад) се оказаха малко трудни за намиране в бг,за разлика от накладките, които намерих за 54 предни Ашика и за 29 задни Делфи. Сваляйки дисковете видях,че е скъсан маншона на буталото на задната дясна спирачка, а отпред пък имаше доволно запекли с ръжда водачи, които едва успях да изкарам с пълен асортимент от "магийки". И разбира се за да работят като хората си имаше нужда от ремонтни комплекти за апаратите. Нови водачи и гумички за 80лв и единственото, което липсваше беше да ги сложа на едни освежени със старателно почистване и жълта боя апарати. Остана само да намеря от някъде или да изработя пружинки за разделечаване на накладките, тъй като би трябвало да ги има, но липсват на моите апарати.
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
Намерих задни шарнири по 18лв нови.Предните шарнири, заедно с 4-те биелетки и рейката дадох за рециклиране на Феликс-низ на зоопарка,където ми ги направиха перфектни за 260лв общо. Даже ми сложиха жълти полиуретанови маншончета на рейката и шарнирите, в тон с колата :)
ИзображениеИзображение
Съмнявах се за разбит тампон на макферсона горе в дясно, затова свалих и макферсоните и в опита си да ги разглобя левия се предаде лесно, но на десния лагера просто не искаше да излезе от шиша на амортисьора. Стегнах хубаво пружината и установих че амортисьора леко е изпуснал, което също беше видно по омасляването около семеринга. Беше ясно че е най-добре да се смени, затова просто взех флекса и го отрязах, за да си сваля иначе здравия тампон без да блъскам като обезумял.После реших че ме дразни амортисьорите да са толкова ръждиви, затова ги почистих колкото можах и им пръснах една жълта боя ИзображениеИзображение
Липсваха също така буферни тампони и прахоуловители, което обясняваше теча от семеринга на десния и бозата която изтече при отварянето на левия. Търсейки варианти за амортисьори, ровейки из разни английски сайтове стигнах до номера на патрони за амортисьори, тъй като се оказаха сменяеми. След като написах същия номер в гугъл и филтрирах само български страници съвсем сучайно попаднах на линк,където пишеше за няква "разпродажба". Водеха се за някаква Корола от края на 80-те но излизаха със същия номер. Отидох в склада с рязания патрон(тъй като левия, който успях да отворя се оказа оригинален цял амортисьор, а не с патрон, като сменявания десен) за да сравня на място и си бяха същите като дължина. Единствената разлика беше че тези от колата се стесняват леко горе при семеринга.Затова се наложи да престържа малко капачките на стругар за да паснат.Буферите и прахоуловителите станаха с малко "магийки" от няква Корса Б, които намерих за 20 кинта.
ИзображениеИзображение
Основния проблем обаче беше в разбития отвор и липсващата втулка на металната планка, която затваря пружината.Тя трябва да ляга плътно на шиша на амортисьора и реално лагера да я притиска към шиша, което няма как да стане при липсваща втулка.Тя просто играе и се разбива. Защо и как липсва никой не знае, но като цяло това се оказа като един от най-трудно решимите проблеми. След като първо тръгнах де редя разни шайби, после мислех да изработя втулка на стругар, която да заваря за планката ,в крайна сметка успях да намеря такава планка втора употреба от една кола в габрово, която обаче незнам задна ли беше или просто от друг вид макферсон, но беше видимо по-малка. Затова реших направо да действам. Взех големия флекс и набързо въпросната втулка беше в ръцете ми. След малко шлайфане оттук оттам придоби вид. След което забелязах( аз си го знаех и от преди това)че въпросната втулка седи с около 1-2 мм по-високо спрямо оригиналната,заради ламарината под самата втулка, която ми трябва за да законтря шиша на амортисьора.Ако я оставя така това означава че едната пружина ще е по стисната спрямо другата,което може да наклони колата макар и малко в едната посока.Та за да минимизирам разликата направих една система с малък и голям камък и една шпилка за да отворя място за новата втулка. След това заоблик краищата на втулката за влезе във вече огънатата планка. Междувременно направих 2 разреза на кръст от долната страна за да мога да заваря втулката и отдолу. След това центрирах и стегнах втулката по същия начин с шпилката и камъните и му капнах две капки с електрожена да го фиксирам. Беше си точно на мястото, затова пристъпих към финално заваряване. Набързо му теглих 2 плътни шева, които за неопитната ми ръка се получиха учудващо сполучливо, поне според мен. Отдолу заварките не са толкова красиви но все пак ги има и ще държат със сигурност.Накрая му пръснах една боичка колкото да не ръждясва и затворих макферсоните.След това ги закачих на шенкелите и ги оставих за следващия ден че стана късно..
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
На следващия ден вече всичко беше готово за качване на колата. При монтажа на задната дясна спирачка забелязах че жилото на ръчната нещо грам не се мърда. Пръснах с WD40,разръчках го малко но нямаши никаква разлика. Свалих го да видя дали няма да мога да го раздвижа, но така и не пожела да помръдне. Беше ясно че е за смяна. Видях в нета че ново струва към 90 кинта, което си е доволно и потърсих разни други варианти. Веднага се сетих за жиларя в Княжево. На следващата сутрин бях там и срещу 55 лв и час и малко чакане си имах ново жило изработено по модела на старото. При свалянето на кората под жилото се скъса поредния болт, който държи кората и проблемните точки вече бяха доволно. Взех бормашината, разпробих ги, след това с медчик 6-ца си нарязах нови резби и сега всички болтчета(вкл. и липсващите) са си на мястото и корите са по стегнати от всякога. Сега единствено остана да си намеря предпоследната кора отзад че и тя като пружинките на накладките я е хванала липсата.
Изображение
Върнах се в "гаража" и финалното сглобяване започна. Качих макферсоните доста бързо, след това събрах спирачната система. С помощта на баща ми обезвъздушихме спирачната система, както и хидравликата на волана и газ към близкия сервиз да ми регулират предницата преди да са затворили. Беше учудващо близо до правилно дори и мерена "на око"..
Колата вози просто невероятно.Всяка една неравност по пътя ми гали душичката, като усетя колко мазно и тихо поема всичко. Днес дори бях изумен колко леко пое една хич не малка дупка, която въобще не отразих. Няма го треперенето при спиране, а модулацията на спирачките е перфектна. Спира с лекота без да е прекалено хаплива, а като натиснеш по-силно си заковава на място.. Единствено леко ме притеснява факта, че волана сега е една идея по-тежък, и ел. помпата като че ли шуми(жужи) малко повече от преди. Попринцип тази кола е с ел. хидравлика за която Тойота са разработили специално масло. То обаче е на цена от 80++лв. литъра и е само с поръчка от ТМ Ауто, затова рових яко за няква алтернатива. Ровейки из разни чужди форуми стигнах до мнение на някъв пичага за масло pentosin chf 11s, с което си кара вече няколко години без проблем. Ровейки за такова масло и сравнявайки техническите му характеристики стигнах до масло Maxxus ZHS-SERVO, което е с идентични техн. характеристики като Pentosin-а, но на повече от двойно по-ниска цена..Като цяло това е възможно най-тънкото хидравлично масло, което успях да намеря в България, но явно и то не е толкова тънко като оригиналното. Засега ще направя още една промивка на системата, че ме съмнява че има още от старата течност и ще видя как ще се държи след това. Ако продължава да шуми помпата ще се оглеждам за друго масло и евентуално в краен случай ще поръчвам оригиналното супер скъпо масло..

Като цяло след опита ми главно по френски и по-малко по немски коли до момента забелязвам, че при тази кола всичко е направено много "mechanic friendly" и се работи много лесно и бързо. Най-вече ме изуми как свалих рейката абсолютно сам за около 10-на минути. Единствените проблеми по ремонта бяха в следствие на възрастта й и липсата на адекватна поддръжка последните години. Аз обаче искам тази кола да ме радва и знам че това няма как да стане без да се грижа подобаващо за нея.
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Сега мисля да си оправя и централното, че ми омръзна да прилагам цялата процедура по отключване и заключване всеки път, а покрай това ми се въртят в главата и някои други ъпгрейди по интериорa. Също така видях една тема в mr2.com за това как да приспособя калобрани от целика, та си поръчах в бързината един комплект за 10 кинта.Да обаче мен не ме кефи да не стои съвсем чисто, затова ще се пробвам да ги моделирам малко повече с пистолета за топъл въздух за да паснат като хората..
Това е засега от мен. Поздрави и до нови срещи :thumbsup:
Последна промяна от Mystique на 24 фев 2016 11:34, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
skydiver
Мнения: 266
Регистриран: 05 май 2015 23:55
Репутация: 28
Местоположение: София

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот skydiver » 23 фев 2016 23:28

punk.gif
Toyota RAV4.2 1AZ-FE SOL edition
Nissan Primera GT х3

Потребителски аватар
andrian999999
Мнения: 1509
Регистриран: 19 мар 2009 11:51
Репутация: 2
Местоположение: София

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот andrian999999 » 24 фев 2016 14:26

прочетох всичко , много искам и аз така да постегна моята кола ... не е лошо да обърнеш волана
професионален мапер

Потребителски аватар
Vokil
Мнения: 601
Регистриран: 03 мар 2009 00:35
Репутация: 24
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот Vokil » 24 фев 2016 23:51

Браво за изобретателността ! Замислял ли си се да разлепиш лепенките и да върнеш оригиналния вид на колата ? Мисля че е доста по-спретната цялата жълта .
Човек и добре да живее умира .......

Потребителски аватар
slowtraveler
Мнения: 12315
Регистриран: 28 май 2006 21:44
Репутация: 305
Местоположение: Варна

Re: Mystique's Mr2 SW20 3S-GE Rev.2

Мнениеот slowtraveler » 25 фев 2016 07:59

Я каква хубава тема съм изтървал... Браво :thumbsup:
Май трябва да отворим раздел ПЪТЕПИСИ tooth.gif
Toyota Avensis 1.6 VVT-I / 2002г --> Mazda6 /2008 --> JGC 3.0/2014
Chevrolet Kalos 1.4/16V/2004-> Nissan Qashqai 2.0 4x4 2008


Върни се в “Toyota Мания”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта